Процесът на обезсоляване съществува от векове, но е имал само ограничен успех в осигуряването на прясна вода за хората. ЕС проучва начини да го превърне в жизнеспособно решение за бъдещ недостиг на вода, предава Евронюз.
Обезсоляването е процесът на премахване на солта от морска или солена вода, за да стане използваема от хора за различни цели, включително пиене. На него се гледа като на устойчива алтернатива на водоснабдяването, застрашено от изменението на климата. Няколко южни държави от ЕС разчитат на него за осигуряване на прясна вода за пиене и земеделие.
Но инсталациите за обезсоляване са скъпи за изграждане и експлоатация и използват много енергия, въпреки че новите технологии намаляват разходите и въздействието върху околната среда.
Те могат също да имат неблагоприятно въздействие върху околната среда върху морските животни и растения. Обезсоляването произвежда страничен продукт, наречен саламура – концентриран солен разтвор с химикали.
Когато се изхвърли обратно в морето, саламурата може да навреди на риба, корали и планктон. Мнозина смятат обезсоляването за „последна мярка“, която трябва да се използва само след като са изпробване на всички други опции, като повторна употреба на отпадъчни води и намаляване на течовете.
Но въпреки че технологията има значителни недостатъци, без нея някои региони на ЕС не биха могли да посрещнат нуждите си от вода.
Каква е политиката на ЕС относно обезсоляването?
Обезсоляването вече се използва широко в Испания, Кипър и Португалия. Гърция и Италия също разширяват технологията. В някои региони на Европа няма да може да се отговори на търсенето напълно, освен ако едновременно не се използват повторно отпадъчните води и не се обезсоли част от морската вода.
Последната актуализация на Регламента за таксономията (основен елемент на рамката за устойчиво финансиране на ЕС и важен инструмент за прозрачност на пазара) класифицира обезсоляването като „зелена“ инвестиция при строги условия, свързани с екологичните аспекти. Зелената енергия трябва да се използва възможно най-много и солената вода трябва да бъде намалена и в случай на заустване трябва да бъде безопасно пречистена и разредена в морска вода.
Обезсоляването има недостатъци, включително висока консумация на енергия и поддръжка и изхвърляне на саламура. Новите инсталации за обезсоляване трябва да се появят след големи усилия за защита и възстановяване на водния цикъл и гарантиране на ефективното използване на водата чрез насърчаване на повторната употреба, намаляване на изтичането на вода и др. Обезсоляването трябва да се предприема само когато не са налични по-добри от екологична гледна точка алтернативи и трябва да бъде в рамките на интегрирано управление на водите, със справедлив баланс между предлагането и търсенето на вода.
Какви са ползите от обезсоляването?
Обезсоляването се появява в отговор на недостига на вода, особено в средиземноморските страни, често в комбинация с повторно използване на отпадъчни води и повишена ефективност.
Няколко южни държави от ЕС използват обезсоляване, за да помогнат за покриване на нуждите от прясна вода. Въпреки това в ЕС малка част от прясната вода се получава чрез обезсоляване на морска вода.
Съоръженията на ЕС могат да доставят до 2,89 милиарда m3 обезсолена вода годишно.
71% от произведената вода се използва за обществено водоснабдяване (2 милиарда m3, 4,2% от общата вода, използвана за обществено водоснабдяване). 17% от произведената в ЕС обезсолена вода се използва за промишлени приложения, 4% в електроцентрали и 8% за напояване.
Инсталациите за обезсоляване на ЕС са разположени главно в средиземноморските страни: около 1200 инсталации осигуряват капацитет от 2,37 милиарда m3 (82% от общия капацитет за обезсоляване на ЕС)
Финансирането от ЕС за научни изследвания в областта на обезсоляването възлиза на общо 81,5 милиона евро за периода 2014-2019 г., фокусирано върху инфраструктурни инвестиции и иновационни дейности.
Какви са недостатъците на обезсоляването?
Инсталациите за обезсоляване са скъпи за изграждане и експлоатация. Цената на водата, произведена чрез обезсоляване, е много висока. Следователно се използва най-вече за производство на питейна вода.
Това е енергоемък процес и е от съществено значение да се извършва с помощта на възобновяема енергия и да се намали нейното потребление на енергия.
Обезсоляването произвежда страничен продукт, саламура (концентриран солен разтвор с химикали), който трябва да се изхвърли правилно, за да се избегнат неблагоприятни въздействия върху морската среда.
Изграждането на инфраструктура като тръби също ще доведе до трайна промяна на хидрографските условия (напр. промяна на седиментите) и може да повлияе на морския живот.
Какви са финансовите правила, регулиращи обезсоляването в ЕС?
Последната актуализация на Регламента за таксономията класифицира обезсоляването като „зелена“ инвестиция при строги условия, свързани с екологичните аспекти.
Проектите за обезсоляване трябва да отговарят на строги критерии съгласно таксономията на ЕС, като се гарантира, че те допринасят за устойчиво използване и защита на водата, като същевременно минимизират въздействието върху околната среда.
Критериите включват ефективно използване на енергията, ниски емисии на парникови газове и спазване на мерките за защита на биологичното разнообразие, в съответствие с целите на ЕС за устойчивост на климата и устойчивост на околната среда.
