Европейската комисия предложи да се отпуснат 119,7 милиона евро от земеделския резерв за пряка подкрепа на фермери от България, Германия, Естония, Италия и Румъния, които са били засегнати от изключителни неблагоприятни климатични явления през пролетта и началото на лятото.
Комисията предложи да бъдат отпуснати 10,9 млн. евро за България, 46,5 млн. евро за Германия, 3,3 млн. евро за Естония, 37,4 млн. евро за Италия и 21,6 млн. евро за Румъния.
Това ще допринесе за компенсиране на земеделските производители от тези страни, които са загубили част от производството си и в резултат на това част от доходите си. Представените суми са знак за солидарност на ЕС със засегнатите фермери, които могат да бъдат допълнени с до 200% с национални средства.
След като бъде приета, националните органи ще трябва да разпределят тази помощ до 30 април 2025 г. и да гарантират, че земеделските стопани са крайните бенефициенти. Съответните държави членки ще трябва също така да уведомят Комисията до 31 декември 2024 г. относно подробностите за изпълнението на мерките, по-специално критериите, използвани за определяне на предоставянето на индивидуална помощ, планираното въздействие на мярката, прогнозите за плащания, разбити по месец до края на април и нивото на допълнителна подкрепа, която ще бъде предоставена. Уведомлението следва също така да включва действията, предприети за избягване на нарушаване на конкуренцията и свръхкомпенсация.
Предложението на Комисията ще бъде обсъдено с всички държави-членки, преди те да вземат решение за одобрението му по време на заседанието на Комитета за обща организация на селскостопанските пазари на 7 октомври.
Как работи селскостопанският резерв?
Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 г. включва селскостопански резерв от най-малко 450 милиона евро годишно за справяне със смущения на пазара или извънредни събития, засягащи производството или разпространението. За да активират селскостопанския резерв, държавите-членки трябва да изпратят доклад до Комисията, обосноваващ техните претенции за обезщетение и показващ тяхната оценка на щетите, нанесени от извънредното метеорологично събитие или санитарните мерки.
През първата половина на 2024 г. в южната част на континента и островите на Италия бяха регистрирани необичайно високи температури и сухи условия с безпрецедентен мащаб. Това се отрази на производството на плодове и зеленчуци, вино и полски култури. България също беше засегната от суша през лятото, което се отрази върху културите, засети през пролетта, особено царевица и слънчоглед. През юли Румъния беше засегната от горещи вълни, суша, но също така и от силни бури и силна градушка, които нанесоха щети на производството на полски култури и маслодайни семена.
През април измръзване в части от Германия значително повреди овощните градини и лозята, след като започнаха да растат след ниските температури през март. Що се отнася до Естония, тя страда от извънредни променливи метеорологични условия, преминаващи от слани и студове през декември и януари до необичайно високи температури през март, последвани от слана и градушка и по-късно през лятото, интензивни валежи и наводнения. Производството на култури, по-специално на картофи, рапица, плодове и зеленчуци, беше засегнато изключително негативно.
През юли част от селскостопанския резерв вече беше разпределен за Австрия, Чехия и Полша, които се сблъскаха с подобни неблагоприятни климатични събития, както и Португалия, която се справяше със сериозни пазарни сътресения в сектора на винопроизводството.
