Целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне под 1,5°C над прединдустриалните нива вече не е възможна, твърди ново проучване, цитирано от Евронюз. Въпреки че внедряването на зелени технологични решения се ускори през последните години, реалистичните ограничения на прилагането на политиките за климата в някои страни биха могли да направят тази климатична цел невъзможна.
„Ограничаването на пиковата температура до под 1,5°C вече не е възможно дори с умерена вероятност“, казва водещият автор на изследването Кристоф Бертрам, асоцииран професор в Университета на Мериленд и гост-изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.
В своето проучване Бертрам и колегите му са провели серия от модели, които вземат предвид ограничения като ефективно създаване на политики и регулиране. Най-амбициозните прогнози за смекчаване на климата дават на света 50 процента шанс да ограничи глобалното затопляне под 1,6°C над прединдустриалните температури.
Но ако се добавят тези реалистични ограничения – като капацитета на правителствата да прилагат политики като въглеродни данъци – тази вероятност пада до между 5 и 45 процента.
„Светът трябва да бъде подготвен за възможността от превишаване на границата от 1,5°C с поне една и вероятно няколко десети от градуса дори при най-високата възможна амбиция“, се казва в проучването.
Политиката, а не технологията ни спира
„В Северна Америка, Европа и Китай, като се имат предвид последните успехи на внедряването на чиста енергия, има голямо поле за значително ускоряване на намаляването на емисиите, ако бъдат въведени правилните политики“, казва Бертрам.
Според него основната област, в която правителствата трябва да насочат вниманието си, е поставянето на амбициозни цели за климата и прилагането на пропорционални политики. Това вече е доказано от много предишни изследвания.
„Това, което новото проучване се стреми да покаже, е въздействието на страните, които нямат регулаторен капацитет за прилагане на ефективни климатични политики, върху възможно най-ниското пиково затопляне. Някои държави просто нямат инфраструктура или бюрократични системи за ефективно прилагане на политики като ценообразуването на въглеродните емисии. Това намалява способността им за бърза декарбонизация“, добавя Бертрам.
Според него тези ограничения имат съществен ефект върху това дали можем или не да постигнем глобалните климатични цели.
„Други региони, особено тези с по-ниски доходи, често нямат институционален капацитет за ефективни политики за декарбонизация. За да се подкрепи по-бързата декарбонизация в тези региони, е необходима международна подкрепа за увеличаване на институционалния капацитет и за по-евтино и по-лесно внедряване на чисти технологии за тези страни“, обяснява Бертрам.
Дори ограничаването на затоплянето до 1,6°C ще изисква огромна политическа воля от страните с по-високи доходи.
Първата задача на ЕС, например, трябва да бъде ускоряване на зеления преход. Държавите-членки се справят добре с намаляването на емисиите от енергийния сектор, но е необходима повече амбиция в транспорта, сградите и индустрията.
„Да бъдеш лидер в технологии като термопомпи или електрически превозни средства помага за допълнително намаляване на разходите и улеснява внедряването им в други страни. ЕС може също да помогне за изграждането на институции, които биха позволили по-бърза декарбонизация другаде“, посочва в заключение Бертрам.
