Предвиждаме да обявим през есента втората покана по програмата за финансиране на единични мерки за възобновяеми източници за еднофамилни и многофамилни сгради. Това съобщи служебният министър на енергетиката Владимир Малинов при изслушването му в Народното събрание, предава БТА.
Той припомни, че при оценката на постъпилите 2001 проекта по първата покана в размер на 80 млн. лева, обявена още в средата на 2023 година, е имало сериозно забавяне. След приключилата оценка, за което информираха от Министерството на икономиката в края на миналата седмица, финансирани по програмата ще бъдат 1544 одобрени проекта.
По процедурата се предоставя безвъзмездно финансиране за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване, както и на фотоволтаични системи с мощност до 10 kWp, които могат да включват и системи за съхранение на произведената електрическа енергия.
Общият размер на инвестицията е 240 млн. лв. От тях 140 млн. лв. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 100 млн. лв. национално и частно съфинансиране.
Какво означава изваждането на “Булгартрансгаз” и ЕСО от БЕХ?
Изваждането на “Булгартрансгаз” и на ЕСО от структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) няма да има отрицателно финансово отражение върху двете държавни дружества, но рискът пред финансовата стабилност на БЕХ е съществен, предупреди още Малинов.
Служебният министър на енергетиката заедно със служебния вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова отговаряха на въпроси относно изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на предложения по съдържанието на глава REPowerEU и за хода на дискусиите в Европейската комисия по тях.
„Най-голям е рискът пред облигационните заеми на БЕХ. Изваждането на “Булгартрансгаз” и ЕСО като ключови дружества, гарантиращи с активите си привлечените средства, означава предоговаряне на условията по емитирания дълг“, уточни министър Малинов.
Структурната реформа в БЕХ е важна за ЕК и от там държат страната да я осъществи. Предлаганата алтернативна мярка с еквивалентен ефект от страна на българското правителство, а именно законодателна забрана на възможностите за кръстосано субсидиране в рамките на БЕХ, не е възприета като такава от страна на Комисията.
Съвместна работа
„За да има България по-добра преговорна позиция с ЕК по предоговаряне на реформите и инвестициите в НПВУ по чл. 21 от Регламента и включването на нова глава RePowerEU, изпълнителната и законодателната власти трябва да работят съвместно“, заяви Малинов.
Тясното сътрудничество между властите се налага поради нужната законодателна инициатива при разработваните промени с предлагането на алтернативни мерки с еквивалентен ефект относно целите за декарбонизация и структурни реформи в БЕХ.
“Притиснати сме от времевата рамка, трябва да работим съвместно в оставащия по-малко от месец, да се подготвим и да защитим едно предложение, което е подкрепено от всички нива на власт в България, за да имаме по-добра преговорна позиция”, заяви министър Малинов.
Той обяви пред депутатите, че при предлаганите реформи и инвестиции от ключово значение е те да бъдат изпълними в рамките на оставащите 18 месеца. Затова се предвижда до 11 септември да се предложи на Министерския съвет предлаганите промени в конкретика, които да бъдат официално представени на ЕК до 13 септември.
