Пясъчните и прашни бури са добре познати като екстремни метеорологични явления. Те застрашават здравето и икономиката на Европа, централна Африка и северен Китай. Общото събрание на ООН реши да предприеме действия, декларирайки периода от 2025 г. до 2034 г. като Официално десетилетие на ООН за борба с прашните и пясъчни бури, пише euronews.com.
Резолюцията беше внесена от Групата на 77, мощна група на ООН от 134 развиващи се страни и Китай. Техният представител, посланикът на Уганда в ООН Годфри Квоба, каза на 193-членното събрание, че инициативата има за цел „да спре и смекчи отрицателните ефекти от пясъчните и прашните бури“ чрез „международно и регионално сътрудничество“. След това членовете на ООН приеха резолюцията с консенсус и удар с чук от президента на събранието Денис Франсис.
Как ще изглежда Международният ден за борба с пясъчните и прашните бури?
Приемането на резолюцията в сряда дойде само два дни преди Международния ден за борба с пясъчните и прашните бури, който ще се отбелязва ежегодно на 12 юли. Празникът е обявен от Общото събрание през 2023 г. и тази година ще се чества за първи път. Страните по света ще бъдат насърчавани да отбелязват деня с образователни и други дейности, които повишават обществената осведоменост за значението на борбата с пясъчните и прашните бури.
Държавите ще бъдат призовани да се съсредоточат особено върху увеличаването на знанията за общественото здраве, подобряването на използването на земята, повишаването на продоволствената сигурност и поминъка и насърчаването на устойчивостта към изменението на климата.
Колко опасни са наистина пясъчните и прашните бури?
В доклад от 2022 г. на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването се казва, че пясъчните и прашните бури „драстично са се увеличили по честота през последните години“. В него се казва още, че бурите могат да обострят респираторни заболявания като астма, да убият култури и добитък и да увеличат опустиняването – въпреки че документацията за тяхното въздействие е доста ограничена.
Конвенцията изчислява, че трилиони килограми пясък и прах навлизат в атмосферата годишно, предимно в сухи земи и субвлажни региони с малко растителност. По-голямата част от емисиите са резултат от природни условия, но сушите и изменението на климата също могат да изострят проблема.
Всъщност докладът изчислява, че „най-малко 25% от глобалните емисии на прах произлизат от човешка дейност“ – а именно неустойчиво управление на земята и използване на водата.
Как се отразяват бурите на Европа?
Въпреки че бурите причиняват сериозни проблеми в части от Африка и Азия, те също оказват влияние върху Европа и европейците, а понякога и сериозно. Метеорологичният феномен, известен като „Calima“ или „Scirocco“, възниква, когато фин пясък и частици прах от Сахара се издигат в атмосферата и се транспортират от преобладаващите ветрове. Може да се случи по всяко време на годината и продължава между три и пет дни.
Сухата среда на пустинята Сахара кара почвата да става фина и лесно да се повдига от силните ветрове. Такива ветрове са в състояние да вдигнат милиони килограми пясък и прах в атмосферата, които след това създават плътен, висящ облак, който е способен да измине хиляди километри.
Calima също причинява лоша видимост и разрушително време, което налага спирането на някои обществени услуги, включително транспорт. Може да е още по-сериозно. През 2020 г. вятърът разпространи три горски пожара и принуди около 2000 жители да се евакуират в Тенерифе и Гран Канария. По това време Гран Канария имаше най-лошото качество на въздуха в целия свят поради праха – с около 40 пъти по-голяма плътност на частиците, считана за безопасна от Световната здравна организация.
Не само Канарските острови страдат. Calima засегна и редица други страни в Южна Европа, включително Малта, Италия – особено Сицилия – и Гърция – особено Крит. Те са склонни да усещат въздействието на Calima най-вече през пролетните месеци, когато силните южни ветрове могат да донесат прах от Сахара над Средиземно море.
