Ураганът Берил причини хаос в части от Карибския басейн и за пореден път постави под въпрос важността на ролята на изменението на климата, предава Би Би Си.
С максимална постоянна скорост на вятъра от над 257 км/ч той стана най-ранният атлантически ураган от пета категория в последните около 100 години.
Всъщност има само един предишен регистриран случай на атлантически ураган от пета категория през юли – ураганът Емили на 16 юли 2005 г.
Причините за отделните бури са сложни, което затруднява пълното приписване на конкретни случаи на изменението на климата.
Но изключително високите температури на морската повърхност се смятат за ключова причина, поради която ураганът Берил е толкова мощен.
Обикновено такива силни бури се развиват едва по-късно през сезона, след като моретата са се нагрели през лятото.
Ураганите обикновено се нуждаят морска повърхност да бъде поне 27C, за да имат шанс да се развият. Водите по пътя на урагана Берил са били много по-топли от това – достигащи почти 30С.
При равни други условия по-топлите морета означават по-мощни урагани, тъй като бурите могат да поемат повече енергия, позволявайки по-високи скорости на вятъра.
„Докато затопляме планетата, затопляме и температурите на морската повърхност. И знаем, че тези топли океански води са критичен източник на гориво за урагани“, обяснява д-р Андра Гарнър, асистент в университета Роуън в САЩ.
В основния регион на развитие на ураганите в Атлантическия океан съдържанието на топлина в океана – енергията, съхранявана във водния стълб – е на нива, които обикновено не се наблюдават до септември.
Тогава сезонът на ураганите в Атлантическия океан обикновено е най-активен, тъй като и морската повърхност обикновено е най-топла в края на лятото.
Въпреки че ураган от пета категория е нечуван за толкова рано през сезона, неговата сила се вписва в по-широката картина на това как тези бури се променят в затоплящия се свят.
Броят на ураганите не се увеличава, но се очаква по-голям дял от тях да достигнат най-високите категории в световен мащаб с повишаването на температурите.
„Въпреки че не е сигурно до каква степен изменението на климата е допринесло за ранното формиране на урагана Берил, нашите климатични модели предполагат, че средната интензивност на ураганите ще се увеличи в бъдеще поради засиленото глобално затопляне“, обяснява Хироюки Мураками, изследовател в американската метеорологична агенция NOAA.
Регионални климатични модели
Друг фактор, който трябва да се вземе предвид тази година, са регионалните климатични модели.
В източната част на Тихия океан условията на Ел Ниньо наскоро приключиха.
Ел Ниньо възпрепятства образуването на силни урагани в Атлантическия океан, поради начина, по който влияе на ветровете в атмосферата. Противоположната фаза, известна като Ла Ниня, благоприятства развитието на атлантическия ураган.
В момента има неутрални условия – нито Ел Ниньо, нито Ла Ниня са в действие. Но условията на Ла Ниня се очакват по-късно тази година.
Този вероятен преход – както и повишаващите се температури на морето през юли и август – води до опасения, че дори по-мощни урагани могат да се образуват по-късно през сезона.
„Ураганът Берил създава прецедент за това, което се опасяваме, че ще бъде много, много активен, много опасен сезон на урагани, който ще засегне целия басейн на Атлантическия океан“, казва Ко Барет, заместник-генерален секретар на Световната метеорологична организация.
През май американската метеорологична агенция NOAA предупреди, че може да се появи „извънреден“ сезон на ураганите в Атлантическия океан, прогнозирайки между четири и седем големи урагана от категория три (111 мили в час) или по-висока между юни и ноември. Средно Атлантическият океан е удрян от три големи урагана годишно.
Бързо засилване
Метеоролозите и учените по климата също отбелязаха колко бързо се засили ураганът Берил.
Само 42 часа бяха нужни, за да се премине от тропическа депресия – с максимална постоянна скорост на вятъра от 38 мили в час или по-малко – до голям ураган (което означава над 111 мили в час).
„Това, което прави Берил особено забележителен, е, че той се засили най-бързо от тропическа депресия до ураган“, обяснява Шуи Чен, професор по атмосферни науки в Университета на Вашингтон .
Ураганът Берил е пример за „бързо засилване“ – където максималната скорост на вятъра се увеличава много бързо. Това може да бъде особено опасно, защото общностите имат по-малко време за подготовка.
Честотата и мащабът на тези бързи събития на интензификация в Атлантическия океан изглежда са се увеличили през последните десетилетия.
„Колкото и безпрецедентен да е Берил, той всъщност много съответства на видовете крайности, които очакваме в по-топъл климат. Докато затопляме планетата, ние по същество настройваме поредица от екстремни събития срещу себе си, което прави стихии като урагана Берил не само възможни, но и по-вероятни. От нас зависи да намалим емисиите си, за да променим тази история“, казва д-р Гарнър.
