Плащанията по дълга на 50-те страни, най-уязвими от климатичната криза, са се удвоили от началото на пандемията на коронавирус и сега са на най-високото си ниво от повече от три десетилетия, алармира Гардиън.
Благотворителната организация Debt Justice заяви, че държавите с най-висок риск да бъдат засегнати от глобалното затопляне плащат 15,5% от държавните приходи на външни кредитори – спрямо по-малко от 8% преди COVID-19 и 4% в най-ниската си точка през 2010 г.
Облекчаване на дълга
Използвайки данни от Световната банка и Международния валутен фонд, Debt Justice заяви, че новият ѝ доклад показва спешната нужда от цялостно облекчаване на дълга, така че бедните страни да могат да инвестират в мерки за справяне с климатичната криза.
„Рекордните нива на дълга смазват способността на най-уязвимите страни да се справят с извънредната климатична криза. Нуждаем се от бърза и ефективна схема за облекчаване на дълговете, за да ги намалим до устойчиво ниво“, казва Хайди Чоу, изпълнителен директор на Debt Justice.
38% от външните лихвени плащания на 50-те страни, включени в доклада, са към частни кредитори, 35% към мултинационални институции, 14% към Китай и 13% към други правителства.
Два кръга от всеобхватно облекчаване на дълга в края на 90-те и средата на 2000-те години доведоха до рязък спад на дълговата тежест на бедните страни, но изплащанията се повишиха осезаемо през 2010-те години, преди да скочат след 2020 г.
Причини за новата дългова криза
Debt Justice цитира няколко причини за новата дългова криза. Едната е, че схемата за спиране на дълга, договорена от кредиторите в началото на пандемията, приключи и спрените дългове сега трябва да бъдат погасени.
Кредитополучателите също бяха засегнати от повишаването на световните лихвени проценти от най-ниските нива през 2010 г. Освен това силната стойност на щатския долар увеличи относителния размер на плащанията по външния дълг (които се дължат главно в долари).
Тази седмица в Бон започва 10-дневна конференция, фокусирана върху способността на страните да финансират действия в областта на климата. От Debt Justice заявиха, че примерът на засегнатата от суша Замбия подчертава необходимостта от действие.
След три години и половина преговори правителството на Замбия наскоро сключи сделка за преструктуриране на дълга с някои – но не всички – от своите частни кредитори.
Дълговата сделка на Замбия позволява големи увеличения на плащанията по дълга, ако икономиката се справи по-добре от очакваното, но няма еквивалентна клауза за намаляване на плащанията в случай на шоково събитие, като например суша. Съгласно условията на сделката за дълга, Замбия ще трябва да плати на притежателите на облигации 450 милиона долара тази година.
„Възмутително е, че кредиторите на Замбия поискаха сделка, при която получават огромни увеличения на плащанията по дълга, ако нещата вървят добре, но без загуби, ако Замбия бъде засегната от бедствия като суши. 450-те милиона долара, които тази година ще получат притежателите на облигации, са пари, които биха могли да бъдат използвани за реагиране на националната катастрофа. Освен анулирането на дълга, богатите страни трябва спешно да изплатят своя дълг, свързан с климата, като осигурят безвъзмездни средства за адекватно финансиране за борбата с изменението на климата“, заявиха от Debt Justice.
