Наскоро Малайзия обяви плановете си да подарява орангутани на страни, които купуват нейното палмово масло.
Стратегията, наречена „дипломация на орангутани“, за цел да смекчи екологичните щети от производството на палмово масло.
Суровината се намира в повече от половината пакетирани стоки в супермаркетите – от сладолед до червило, а плантациите са основен двигател на обезлесяването в Малайзия. Но разчистването на земя за плантации с палмово масло унищожава също така и местообитанията на орангутаните, предава Евронюз.
Предложението на Малайзия е най-новият пример за „дипломация на животните“, при която живи животни се използват от правителствата в техните международни отношения.
Ето как работи системата, кои държави са я използвали и какво казват групите за хуманно отношение към животните за практиката.
Какво е „дипломация на животните“?
Животните са играли роля в дипломацията от хиляди години, използвани от владетели и държавни глави като подаръци за насърчаване на международните отношения.
Твърди се, че Клеопатра е подарила жираф на Юлий Цезар, докато халифът на Багдад Харун ал Рашид е подарил на Карл Велики азиатски слон.
От началото на ХХ век дипломацията на животните се превърна във форма на мека сила, използвана за изграждане и укрепване на отношенията между държавите.
Какво представлява китайската „панда дипломация“?
Вероятно най-известният пример за животни в международните отношения е китайската „панда дипломация“.
Практиката започва още през 1941 г. – като жест на приятелство, дипломатически инструменти и усилия за опазване азиатската държава подарява гигантски панди на други нации.
Индонезия, Тайланд, САЩ и Обединеното кралство са получили панди от Китай.
Въпреки че се наричат подаръци, от 80-те години на миналия век животните се дават назаем за 10 години, но остават собственост на Китай.
Чуждестранните зоологически градини получават мечките на цена от около 1 милион долара (926 000 евро) годишно за двойка. Китай използва парите, за да финансира практики за опазване на панди, включително изграждане на най-съвременни съоръжения и създаване на защитени зони. За страната получател това е шансът да има един от най-редките видове на планетата в своите зоологически градини.
Други страни също са използвали дипломацията на животните. Австралия е дарила коали, Индонезия – комодски варани, а Тайланд – слонове.
Защо Малайзия раздава орангутани?
В последния пример за дипломация за животните Малайзия планира да даде орангутани на търговски партньори, включително ЕС, Индия и Китай.
„Трябва да покажем на страните по света, че Малайзия е устойчив производител на палмово масло и е ангажирана със защитата на горите и устойчивостта на околната среда“, каза министърът на насажденията и суровините Джохари Абдул Гани.
Той добави, че това ще докаже на световната общност, че Малайзия се е ангажирала с опазването на биоразнообразието. Министърът обаче на разясни как точно схемата с орангутани ще бъде от полза за усилията за опазването им или устойчивостта.
Малайзия е под нарастващ натиск от страна на ЕС, който миналата година въведе забрана за внос на стоки, свързани с обезлесяването.
„Европейската комисия отдавна се бори да намери компромис между, от една страна, масовия внос на палмово масло и, от друга страна, предотвратяването на палмовото масло да бъде движещ фактор за унищожаването на местообитанията и по този начин за климатичната криза“, обяснява д-р Сигне Пройшофт, ръководител на отдела за защита на маймуните в организацията за защита на животните Четири лапи.
Организациите за защита на дивата природа критикуват дипломацията на животните
Дипломатическата стратегия на малайзийското правителство беше силно критикувана от групи за защита на животните.
„Защитата на гората, която е естественото местообитание на орангутаните, е най-важната стъпка, която трябва да се предприеме. Средствата, които биха били похарчени за дипломацията на орангутаните, трябва да бъдат насочени към усилията за опазване на тези примати и на техния горски дом“, казват от организацията Justice for Wildlife Malaysia.
Разчистването на земя за плантации с палмово масло е един от най-големите фактори за унищожаването на местообитанието на орангутаните и намаляването на броя им.
„Неприлично, отблъскващо и изключително лицемерно е да се унищожават тропическите гори, където живеят орангутани, да се отнемат и да се подаряват, за да се подиграват с други нации. Това напълно противоречи на начина, по който трябва да защитаваме тях и нашата планета“, каза Стюарт Пим от университета Дюк.
Д-р Пройшофт също поставя под въпрос дългосрочните ефекти на тази система върху популацията на орангутаните.
„Отглеждането на орангутани в плен в Европа се извършва предимно в зоологическите градини на Европейската асоциация на зоологическите градини и аквариуми. Техният успех в размножаването е слаб и сегашното опустошение не показва признаци на отслабване. Къде ще бъдат върнати отглежданите в плен орангутани, след като местообитанията им изчезнат“, пита тя.
Като цяло д-р Пройшофт смята дипломацията за животни за остаряла и безотговорна практика.
„Използването на животни като орангутани като дипломатически подаръци е жест направо от абсолютистките времена. Подаряването на животни като цяло, и по-специално на индивиди от диви животински видове, които са критично застрашени, като бонус за покупката на самата стока, която причинява тяхната смърт, е неприемливо и изглежда много несвързано с реалността“, казва тя.
„Прехвърлянето и държането на диви животни в плен изисква внимателно обмисляне, за да се гарантира, че е наистина необходимо и е най-добрият вариант за подпомагане на усилията за опазване и за осигуряване на живот, който си струва да се живее. Ако всички тези условия са изпълнени, животинската дипломация трябва да се случи само ако носи истински дипломатически ползи между участващите страни. Въпреки това, в много ситуации или случаи животните просто не са подходящи за транспортиране извън естествените им местообитания“, казва Дейвид Гарахи, мениджър на външните работи на Световната защита на животните.
