Международният трибунал по морско право (ITLOS) – съд на ООН по морско право – постанови, че антропогенните емисии на парникови газове могат да се считат за морски замърсител. В постановлението се казва, че страните имат правно задължение да прилагат мерки за смекчаване на въздействието им върху океаните, предава Евронюз.
Експертното становище на ITLOS беше поискано миналия септември от Комисията на малките островни държави по изменението на климата и международното право (COSIS) – група от девет малки островни държави в Тихия океан и Карибите, застрашени от покачване на морското равнище.
Юридическият съветник на COSIS заяви, че решението е „историческа правна победа за малките островни нации“.
„Като законен пазител на Договора за океана, ITLOS предприе важна първа стъпка в признаването, че това, за което малките островни нации се борят в преговорите на COP от десетилетия, вече е част от международното право“, каза професор Паям Ахаван, юридически представител на COSIS.
„Големите замърсители трябва да предотвратят катастрофални щети за малките островни нации и ако не успеят да го направят, трябва да компенсират загубите и щетите“, добави той.
Какви са основните изводи от първото по рода си консултативно становище за климата?
ITLOS е съд, създаден съгласно Конвенцията на ООН по морско право – международно споразумение, което установява правна рамка за всички морски дейности. Становището на Трибунала посочва какво международното морско право изисква от страните да направят относно изменението на климата чрез своите национални и регионални съдилища, национални планове за климата и международни ангажименти като тези, поети на преговори като COP.
Беше поискано да се разгледат три въпроса: квалифицират ли се емисиите на парникови газове като замърсяване на морето, какви са задълженията на държавите да предотвратяват и намаляват това замърсяване и какви са задълженията им да защитават и запазват океаните от въздействието на изменението на климата?
Съдът стигна до заключението, че антропогенните емисии на парникови газове наистина представляват форма на морско замърсяване. Това означава, че правното задължение на държавите да защитават и опазват морската среда съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) се прилага и за основните двигатели на климатичната криза.
„Държавите също така имат задължението да защитават и съхраняват морската среда от въздействието на изменението на климата и подкиселяването на океана. Когато морската среда е влошена, това задължение може да изисква мерки за възстановяване на морските местообитания и екосистеми“, заяви съдия Алберт Хофман, когато представи консултативното становище на Трибунала в Хамбург.
„Мерките за борба с изменението на климата трябва да бъдат обективно определени въз основа на наличната наука. Също така принципът на предпазливостта, включен в международното право, означава, че необходими мерки трябва да се прилагат дори да не са обосновани научно“, са казва още в решението.
Съдия Хофман добави, че дори ако дадена държава изпълни задълженията си по Парижкото споразумение, това не означава, че е изпълнила правните си задължения по UNCLOS.
„Държавите трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че емисиите под тяхна юрисдикция или контрол не причиняват щети на други държави и тяхната околна среда. Държавите имат конкретно задължение да подпомагат развиващите се страни – особено тези, които са уязвими от последиците от изменението на климата – в усилията им да се справят със замърсяването на морето от емисии. Изменението на климата представлява екзистенциална заплаха, която поражда опасения за човешките права. Това е още едно значимо признание за връзката между законодателството за правата на човека и задълженията на държавите да предприемат действия за климата“, се казва още в решението.
Чакат се нови становища
Това е първото от трите консултативни становища, които международните трибунали са поискали да предоставят, за да изяснят какви правни задължения имат държавите за борба с изменението на климата.
Очакват се становища и от Междуамериканския съд по правата на човека и Международния съд.
Въпреки че това консултативно становище само по себе си не е правно обвързващо, експертите смятат, че поясненията за това как трябва да се прилага международното право могат да окажат значително влияние върху начина, по който съдилищата се произнасят по въпроси, свързани с климата в бъдеще. Също така е вероятно да повлияе на международните преговори на COP29 в Азербайджан по-късно тази година.
