Гладът и болестите се увеличават в Латинска Америка след година на рекордни горещини, наводнения и суша, се казва в доклад на Световната метеорологична организация (СМО), цитиран от Гардиън.
Континентът, който е хванат в капан между много затоплените Тих и Атлантически океани, вероятно е претърпял десетки хиляди смъртни случаи, свързани с климата през 2023 г., а също и щети за най-малко $21 милиарда, установи проучването.
Климатичният хаос, причинен от комбинация от предизвиканото от човека глобално затопляне и естествения ефект на климатичния модел Ел Ниньо, продължи тази седмица с опустошителни наводнения в южния бразилски град Порто Алегре. Да този момент стихията отне живота на най-малко 95 души. Много земеделски участъци в региона пък са изцяло под вода.
Засегнати са 13,8 милиона души
Глобалните топлинни рекорди вече са счупени за 11 поредни месеца, причинявайки смърт и разрушения в много части на планетата. Латинска Америка и Карибите претърпяха някои от най-лошите последици.
В обобщение на миналогодишните щети в този регион СМО каза, че бедствията и изменението на климата, заедно със социално-икономическите сътресения, са основните двигатели на острата продоволствена несигурност, която засяга 13,8 милиона души.
Със затоплянето на климата болестите се разпространяват в изключително широк мащаб. СМО отбеляза, че повече от 3 милиона случая на треска от денга са докладвани през първите седем месеца на 2023 г., счупвайки предишния годишен рекорд за региона. В Уругвай пък бяха регистрирани първи случаи на чикунгуня (остро заразно заболяване, което се характеризира със силни болки в големите стави).
Всяка година в региона през първите две десетилетия на този век е имало средно 36 695 смъртни случая, свързани с горещината. Миналогодишните жертви все още не са изчислени, но е вероятно да надхвърлят средните предвид рекордните температури и продължителните горещи вълни в много райони.
Температурата в Мексико достигна рекордно високо ниво от 51,4C на 29 август, а много райони бяха задушени от продължителна гореща вълна. До края на 2023 г. 76% от Мексико изпитваше известна степен на суша. През октомври Акапулко беше ударен от първия в историята ураган от категория 5, достигнал брега на Тихия океан. Ураганът Отис уби най-малко 48 души, повреди 80% от хотелите в града и остави щети, изчислени на 12 милиарда долара.
Други райони на Централна и Южна Америка претърпяха необичайно жестоки горещини и продължителна суша. Над Панамския канал паднаха 41% по-малко валежи от нормалното, причинявайки трудности за един от най-важните канали на световната търговия.
Екстремните събития стават все по-чести
Бразилия, най-голямата страна в Латинска Америка, преживя рекордни зимни горещини над 41C и тежки суши в тропическите гори на Амазонка, където Рио Негро регистрира най-ниското си ниво за повече от 120 години наблюдения. Пожари бушуваха около Манаус и повече от 100 речни делфини загинаха в горещите, плитки и замърсени води на езерото Тефе.
Южната част на Бразилия пострада многократно от смъртоносни наводнения. Най-малко 65 души загинаха в Сао Пауло през февруари 2023 г. след проливни дъждове и свлачища. Други 48 бяха убити и 20 000 разселени в щата Рио Гранде до Сул през септември, след като паднаха 300 мм дъжд за 24 часа. Сега същият южен щат отново е наводнен. Улиците се превърнаха в реки в столицата Порто Алегре. В резултат международното летище в града беше затворено,а футболният стадион Arena do Grêmio заприлича на езеро.
Миналата година наводненията също взеха човешки животи, попречиха на бизнеса или унищожиха реколтата в Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, Перу и Боливия.
В комбинация със сушата това навреди на селскостопанското производство в един от най-важните региони за производство на храни в света. Производството на пшеница в Аржентина падна с 30% под средното за пет години, а подобна загуба се очаква при реколтата от зърно в бразилския щат Парана и Рио Гранде до Сул. Някои от тези загуби са компенсирани от рекордно производство на царевица в други части на Бразилия, но заради бедствията цените на храните растат.
Разходите за човешки животи, загубеното производство на храна и икономическите щети се очаква да нарастват, докато хората продължават да горят газ, петрол, въглища и дървета, които отделят в атмосферата газове, които улавят топлина.
„За съжаление това вероятно е само началото. Екстремните събития стават все по-чести“, предупреждава проф. Хосе Маренго, водещият автор на доклада на СМО и директор на Бразилския национален център за мониторинг и ранно предупреждение за природни бедствия.
