Бедните страни трябва да демонстрират по-ясна прозрачност, за да подкрепят своите призиви за трилиони долари за финансиране на климата.
Препоръката бе отправена от Мухтар Бабаев, министър на екологията на Азербайджан и президент на срещата на върха на ООН за климата COP29 през ноември.
Той също така призова правителствата в развиващите се страни да изготвят доклади, показващи техния напредък в намаляването на емисиите на парникови газове и разходите им за климатичната криза, предава Гардиън.
Механизъм за прозрачност
„Много е важно да се изгради това коректно, добро и честно доверие между страните. Това е много важна стъпка за създаването на механизъм за прозрачност между страните“, подчерта Бабаев.
На COP29 в Баку се очаква страните да излязат с нова глобална цел за предоставяне на средства за финансиране на климата на по-бедните страни, за да им се помогне да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към въздействието на екстремното време. Някои правителства от глобалния юг призовават сумите да достигнат над 1 трилион долара годишно.
Очаква се тези ангажименти да бъдат предмет на ожесточени спорове на COP29, тъй като богатите държави едва ли ще се съгласят да предоставят подобни суми от своите данъкоплатци. Ролята на други източници на финансиране – като частния сектор – все още е под въпрос.
Бабаев заяви, че ще са необходими големи суми, за да се помогне на бедните страни да актуализират своите планове за намаляване на емисиите (NDC) в съответствие с необходимостта да се ограничи повишаването на температурата до 1,5C над прединдустриалните нива.
Той вижда усилията за подобряване на прозрачността на отчитането на съкращенията на емисиите и разходите за климата като ключова първа стъпка.
„Това е като триъгълник. Първо – прозрачност. Това е доверие между страните. На следващо място – финанси. След това NDC. Днес гледаме към този триъгълник“, каза той.
Проблеми без ясна отчетност
Прозрачността или ясната отчетност е един от най-тежките въпроси в глобалните преговори за климата, отчасти поради трудността да се наблюдават многото включени променливи – от емисиите на парникови газове до изразходването на финансиране за климата – но главно поради дълбоката чувствителност и нежелание на държавите да се подчиняват на международен мониторинг.
И все пак има много примери за това как липсата на прозрачност възпрепятства глобалните усилия за справяне с климатичната криза. Често се установява, че емисиите на парникови газове значително надвишават отчетените. Например Международната агенция по енергетика установи през 2022 г., че емисиите на мощния парников газ метан са 70% по-високи, отколкото страните са признали.
Разходите за финансиране на климата са забулени в тайна и са обект на груби изкривявания. Разследване на Ройтерс миналата година установи, че Италия е помогнала за откриването на верига от магазини за сладолед в Азия, а Япония е предоставила пари за въглищна електроцентрала в Бангладеш и разширяване на летището в Египет под прикритието на финансиране за климата.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. страните трябва да започнат да изготвят нови доклади за прозрачност. От развитите страни се изискваше да представят своите първи през 2022 г.; за развиващите се страни крайният срок е краят на тази година.
Бабаев обаче настоява страните да представят докладите си по-рано, ако е възможно, доста преди COP29 да започне на 11 ноември, като начин да се отблокира финансирането на Глобалния Юг.
„Ако страните предоставят прозрачна картина на своите дейности, това ще бъде много добър аргумент за развития свят да изпълни приоритетите на развиващия се свят“, заяви президентът на СОР29.
Азербайджан е силно зависим от петрола и газа, които представляват повече от 90% от износа на страната и представляват повече от половината от държавния бюджет. Според Бабаев производителите на изкопаеми горива ще трябва да играят ключова роля в COP29.
„Бихме искали да поканим всички страни, особено страните, произвеждащи изкопаеми горива, да бъдат заедно в този процес, за да помислим как можем да участваме в този процес. Ние разбираме нашата отговорност“, каза той и подчерта, че някои страни, произвеждащи изкопаеми горива, вече помагат на по-бедните страни с финанси.
