На 9 април, дни след като язовирна стена предизвика катастрофални наводнения в Южна Русия, Юлия Навална разкритикува справянето на правителството, предава Евронюз.
„Властите в нашата страна изглежда никога не са подготвени за нищо. През зимата те са неподготвени за слана и снежни бури, през лятото – за пожари, а през пролетта – за наводнения“, написа вдовицата на руския опозиционен лидер Алексей Навални в платформата Х.
Пролетните наводнения са типични за района на Урал, тъй като река Урал – третата по дължина в Европа – се пълни с разтопен сняг от планините Урал. Реката достигна рекордни нива този април, когато необичайно обилният снеговалеж се стопи бързо след скока на температурата от 0 до 20 градуса в рамките на дни.
По пътя от планините до устието на реката в Каспийско море, южният район на Оренбург понесе тежестта на наводненията заедно със Северен Казахстан. Река Урал проби язовири в град Орск на 5 април и наводни части от град Оренбург.
Към 22 април реките са се оттеглили, но наводненията все още измъчват хиляди хора в Централна Русия, съобщава агенция AP. Около 18 000 са евакуирани също от регионите Курган и Тюмен.
Управлението на наводненията в Русия пък стана причина за един от редките протести в страната, провел се в Орск. На демонстрацията бяха повдигнати важни въпроси за това доколко страната е подготвена за изменението на климата.
Колко уязвима е Русия към изменението на климата?
Професор Арилд Мо, експерт по руската енергийна и климатична политика, базиран в института Фритьоф Нансен (FNI) в Норвегия, казва, че винаги е имало „двусмисленост“ в руското разбиране за изменението на климата.
От положителна страна, Русия предвижда по-добри възможности за навигация в Северния ледовит океан, както и повече земеделска земя и намалени нужди от отопление.
„С течение на времето обаче негативните аспекти са станали по-ясно изразени в официалните документи“, казва той.
Както Mo подчерта в статия от 2022 г., руската климатична политика – за разлика от западната – се фокусира върху адаптирането към изменението на климата, вместо да го смекчи чрез намаляване на емисиите. Що се отнася до замърсяването, Русия остава „изключително неамбициозна“, докато укрепва икономиката си с изкопаеми горива.
Какъв е подходът на Русия към адаптирането към климата?
„През последните няколко години в страната имаше по-сериозен фокус върху мерките за адаптация. Руската федерация работи върху концептуална рамка за конкретни мерки за намаляване на рисковете. Но самите конкретни мерки са трудни за забелязване. Например наводненията забележимо липсват в документ за адаптиране към климата, изготвен за Оренбургска област. Оценката се фокусира върху температурния риск и свързаната с него възможност за заболяване, както и суша. За риска от наводнения там няма нищо“, казва Мо.
Все пак ученият посочва, че подобни мерки не са само руски проблем, а липсват в цяла Европа. Например в собствената страна на Мо, Норвегия, въздействието на безпрецедентните наводнения миналата година е било влошено от властите, които са разрешили строителство близо до реки.
„Вземането под внимание на риска е голямо предизвикателство, защото означава, че се казва „не“ на някои интересни икономически перспективи. И това е така и в Русия – предпазните мерки се сблъскват с непосредствените икономически ползи. Така че Русия не се различава толкова много. Това, което липсва в страната, са по-фундаменталните дискусии за развитието на икономиката и силната зависимост от изкопаемите горива“, добавя ученият.
Стои ли изменението на климата зад наводненията в Русия?
Отнема време, за да се определи точната роля на изменението на климата при определени екстремни събития. Но учените казват, че кризата причинява по-силен снеговалеж в северната и източната част на региона – което води до по-големи пролетни наводнения, когато снеговете се топят.
„Наблюдаваме седем процента увеличение на снежните валежи, когато има промяна на температурата от един градус“, казва Мария Шахгеданова, професор по климатични науки в университета Рединг.
Влажната почва, по-обилният от обичайно снеговалеж и внезапното покачване на температурата в началото на пролетта създадоха перфектната комбинация от условия за масови наводнения.
„В рамките на дни температурите преминаха от нула до 17, 18 и дори 20 градуса. И това предизвика много, много бързо топене на снега“, обясни Шахгеданова.
