За повечето хора дешифрирането на въздействието на повишаващите се температури върху всекидневието не е лесно. За обикновения човек е трудно да си представи как точно ще въздейства глобално затопляне от 1,5C или 2C над прединдустриалния период.
За да се опитат да разрешат този проблем, изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) измислиха иновативен нов начин за измерване на тази промяна в реалния живот и прогнозиране на нейните дългосрочни ефекти, предава Евронюз.
Използвайки данни от 50 различни климатични модела, те начертаха как броят на „дни на открито“ в различни дестинации по света ще се покачва или намалява до 2100 г.
Тези „дни на открито“ се отнасят за периоди от 24 часа, когато температурите са достатъчно приятни за повечето хора, за да извършват дейности на открито, независимо дали са свързани с работа или свободно време. Това са дни, в които не е твърде горещо или твърде студено, което според учените е приблизително между 10C и 25C, и не се случват екстремни метеорологични явления.
Онлайн инструмент, разработен от изследователи от Масачузетския технологичен институт, също така позволява на хората да задават свой собствен температурен диапазон, когато проверяват данните от тяхната страна въз основа на това, което смятат за удобно време.
Проучването на MIT установи, че тропическите дестинации ще видят най-големи промени в дните на открито. Доминиканската република ще понесе най-големия удар, губейки 124 дни комфортно време годишно до края на века. Мексико, Индия, Тайланд и Египет ще загубят половината от дните си на открито.
Изследователите също така посочват разделение между глобалния север, който ще спечели повече дни с комфортно време, и глобалния юг, който ще загуби повече, въпреки че емитира по-малко парникови газове.
Къде Европа ще загуби най-много „дни на открито“ до 2100 г.?
В Европа също има разделение север-юг, когато става дума за дни на открито. На север ще има повече дни с комфортно време, тъй като зимите са топли, на юг екстремните горещини през летните месеци ще доведат до намаляване на броя на дните на открито.
Балканите вероятно ще бъдат един от най-силно засегнатите региони в Европа, според данните на MIT. Албания ще загуби 30 дни, Сърбия 26 дни, Хърватия 22 дни, Северна Македония 21 дни, България 17 дни, Косово 19 дни и Румъния 12 дни.
Малко по на юг Гърция може да загуби 37 дни на открито до 2100 г. поради екстремните горещини между май и септември.
Иберийският полуостров също ще претърпи промени, като в Португалия ще има 33 дни на открито по-малко, а в Испания – 13.
Анализаторите казват, че несъответствието в Европа вече се усеща и хората избират къде да пътуват въз основа на все по-екстремните горещини в предишните популярни дестинации.
Въпреки че страните в Северна Европа вероятно ще получат повече дни на открито поради изменението на климата, но това едва ли е добра новина.
Франция, Германия и Австрия ще получат между 18 и 52 дни комфортно време до 2100 г. – до голяма степен поради по-топлите зими. Това може да бъде фатален удар за и без това затруднената ски индустрия в Европа.
