Държавите са подложени на натиск да постигнат напредък по първия по рода си глобален договор за пластмасите тази седмица, но те са изправени пред напрегнати преговори в канадската столица Отава, тъй като участниците са разделени относно това какво трябва да включва договорът.
Ако правителствата успеят да се споразумеят за правно обвързващ договор, който се отнася не само до изхвърлянето на пластмаси, но и до това колко пластмаса се произвежда и как се използва, договорът може да се превърне в най-значимия пакт за справяне с емисиите от глобалното затопляне на климата след Парижката конференция през 2015 г., пише Reuters.
Производството на пластмаса представлява около 5% от глобалните емисии. Ако не бъде ограничено, то може да нарасне до 20% до 2050 според доклад от миналата седмица на федералната национална лаборатория на Лорънс Бъркли в САЩ.
Когато страните се съгласиха през 2022 г. да договорят правно обвързващ договор до края на тази година, те призоваха за разглеждане на пълния жизнен цикъл на пластмасите – от производството и употребата до отпадъците. Но когато преговорите започнаха в Отава, има твърда съпротива от нефтохимическото лоби и някои правителства, зависими от изкопаемите горива, за ограничаване на производството или забрана на определени химикали.
Срещата на върха в Отава
Хиляди делегати, включително преговарящи, лобисти и наблюдатели с нестопанска цел, се очакват на срещата на върха в Отава, четвъртият кръг на преговорите преди окончателното споразумение, което трябва да бъде постигнато през декември. Това го прави едно от най-бързите усилия на ООН за договор до момента.
Този процес без съмнение е ускорен и амбициозен, тъй като нямаме десетилетия за действие“, казва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда.
Председателят на преговорите в Отава Луис Ваяс Валдивиесо, който е и заместник-министър на външните работи на Еквадор, заяви пред Ройтерс, че планира да раздели националните делегати на седем работни групи тази седмица, за да работят по нерешени въпроси, включително какво трябва да включва договорът и как трябва да се прилага.
Сега трябва да стесним възможностите, да идентифицираме къде има нарастващ консенсус и да постигнем реален напредък по споразумението“, добавяйки, че пактът трябва да установи цели и да премахне ненужната еднократна употреба на пластмаси и химикали”, заяви Стивън Гилбо, министър на околната среда на Канада.
По време на последните преговори по договора през ноември в Найроби имаше силна подкрепа от 130 правителства за изискване компаниите да разкриват колко пластмаса произвеждат и кои химикали използват в процеса.
Производството на пластмаса е на път да се утрои до 2060 г.
Почти една пета от пластмасовите отпадъци в света се изгарят, което отделя големи количества въглеродни емисии. По-малко от 10% от него се рециклират, според данни на ООН.
Зависещите от изкопаеми горива нации обаче се противопоставят на ограничаването на производството или забраната на определени химикали. Групата, която включва Саудитска Арабия, Русия и Китай, казва, че договорът трябва да се фокусира само върху проследяването на пластмасовите отпадъци. Позицията се споделя и от нефтохимическата индустрия.
В първата сесия ключовите регионални блокове очертаха някои важни елементи, които искат да видят в договора. Азиатско-тихоокеанската група заяви, че страните трябва да получат финансова и техническа помощ за инфраструктура за управление на отпадъците, тъй като поемат нови задължения по споразумението.
Африканската група призова за създаването на нов многостранен фонд, който да помогне на развиващите се страни да изпълнят новите задължения по договор и обърна внимание на факта, че континентът се превърна в мишена за незаконна търговия с пластмасови отпадъци и призова преговарящите да дадат приоритет на „предотвратяването на отпадъците и намаляване преди рециклиране и изхвърляне на нетоксични отпадъци.”
Спорове и амбиции
Екологичните групи и учените казват, че производствените ограничения са от съществено значение. Това беше подчертано в писмо, публикувано във вторник от 30 учени, съставляващи Коалицията на учените, които казаха на преговарящите, че ограниченията върху производството на пластмаса са единственият начин за справяне с проблема и призоваха индустрията да предостави подробни данни за производството и да разкрие химикалите, които се използват за по-ефективно рециклиране на компоненти.
Най-големият генератор на пластмасови отпадъци, САЩ, се въздържа да се присъедини към преговорните блокове. Мерките, предложени от преговарящите в САЩ, включват изискване към страните да се справят с определени химикали, които са предизвикали опасения за общественото здраве, както и пластмасови продукти за „еднократна употреба“, които се считат за разточителни.
Повече от 60 държави, съставляващи така наречената коалиция с високи амбиции, включително членове на Европейския съюз, Мексико, Австралия, Япония и Руанда – и наскоро Украйна, също се борят за силен договор, който се занимава с производството и изисква прозрачност и контрол върху химикалите, използвани в процеса. Но за разлика от САЩ, те твърдят, че договорът трябва да налага глобални мерки и цели, а не система от национални планове за действие.
Някои американски законодатели от Демократическата партия, включително делегация, присъстваща на откриването на преговорите, призоваха САЩ да се присъединят към коалицията и да подкрепят по-строги мерки, дори ако Конгресът няма да ратифицира договора.
Парижкият модел е стратегия за добро пожелание, при която се надявате, че само разговорите ще ни отведат по пътя към намаляване на замърсяването с пластмаса. Един договор трябва да включва обвързващи задължения и ограничения”, каза сенаторът от Орегон Джеф Меркли пред Ройтерс.
