Европейската комисия потвърди научната надеждност на новото законодателство относно новите геномни техники за отглеждане на растения на изслушване пред комисията по околна среда на Европейския парламент.
Повод за изслушването бяха критичните забележки на френската хранителна агенция Anses, пише Euractiv.
В две становища, публикувани през ноември 2023 г. и март 2024 г., Френската агенция за храните, околната среда и здравето и безопасността при работа открито оспори основните елементи на проектозакона на Комисията от 2023 г. относно растенията, редактирани с най-новите техники за модифициране на ДНК, известни също като Нови геномни техники (НГТ).
По време на изслушването Комисията защити предложението си.
Клаус Беренд от Генералната дирекция за здравеопазване на Комисията подчерта, че проектозаконът се основава на научни изследвания, предоставени от органа за безопасност на храните на ЕС EFSA от 2012 г., както и на анализи на въздействието върху здравето на хората и животните, околната среда и икономическите и социални рискове.
Той също така цитира писмо, подписано от носители на Нобелова награда, защитаващо безопасността на НГТ.
Комисията предложи две категории НГТ: когато генетичните промени са незначителни (категория 1), растенията ще бъдат регулирани съгласно правилата на конвенционалното растениевъдство; при по-изразени модификации (категория 2) ще се прилага по-строгото ГМО законодателство.
Становищата на Anses критикуват критериите за категоризиране на НГТ, като предлагат подход, основан на оценка на риска за всеки отделен случай.
Според Комисията не е необходимо проучване на риска.
Основавайки се на работата на EFSA следва да направим апел за прилагане на логика. Когато има същата модификация с конвенционални техники или с НГТ, то НГТ не могат да носят по-високи рискове“, заяви Беренд.
Позицията на Франция
Anses не е против механизма за категоризиране на продуктите на НГТ, но е в полза на солидна система със степенувани оценки, която не е в противоречие с други страни“, обясни Матийо Шулер, генерален директор на френската агенция.
Относно критериите за „еквивалентност“ на НГТ с конвенционално отгледани растения, Шулер повтори необходимостта от точни дефиниции, включително определението за конвенционално растение и техники, съвместими с категория 1.
Шефът на Anses също призова за постоянна мрежа за мониторинг, за да се определят потенциалните нежелани ефекти върху растенията или дивата природа, получени от генно редактирани растения.
Очакваме увеличена употреба и следователно повишена експозиция на НГТ продукти, поради което експертите препоръчват ефективно наблюдение след пускане на пазара“, обясни Шулер.
Anses разчита на други агенции, по-специално на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), за да гарантира, че регулаторната рамка и техниките за подбор се развиват по последователен начин. Според Шулер такова сътрудничество вече е започнало.
Той предложи да се създаде „ГМО мрежа“, която да работи по тези насоки в бъдеще.
Очаква се EFSA да излезе със собствено становище.
Европейският парламент одобри позицията си по проектозакона на пленарна сесия на 7 февруари, но Съветът не успя да постигне консенсус, отлагайки възможната окончателна версия за следващия парламентарен мандат след изборите за ЕС през юни.
