Министерството на енергетиката предложи за обществено обсъждане проект за промени в Закона за енергийната ефективност, с които се регламентира създаването на Национален фонд за декарбонизация (НФД). Той ще бъде правоприемник на Фонда енергийна ефективност и възобновяеми източници. Това съобщават от енергийното ведомство.
Националният фонд за декарбонизация ще бъде основният финансов инструмент в подкрепа на обновяването на сградния фонд в страната. Той ще адаптира наличните финансови инструменти или ще структурира допълнителни такива при необходимост, уточняват от министерството.
С предложените промени се цели осигуряване на необходимата подкрепа за обновяването на сградния фонд в България и постигането на целите на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане на обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.
Предвижда се подпомагане на инвестициите в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка група бенефициенти – крайни потребители на енергия – с оглед максимално постигане на целите за декарбонизация на българската икономика.
Какво регламентират промените?
С промените в Закона за енергийната ефективност се регламентира приоритетно финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност и за използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия в жилищни и публични сгради, както и такива на търговски дружества.
Въвежда се по-лесно и бързо административно производство по вписване в регистъра на лицата, които извършват обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценки за съответствие на инвестиционните проекти и за енергийни спестявания и т.н.
Очаквания
Вносителите на законопроекта уточняват, че дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. предвижда до 2050 г. да бъдат обновени 60 процента от жилищния сграден фонд и близо 17 на сто от нежилищния, което ще доведе до спестяване на енергия в размер на 7 329 GWh (гигаватчаса) на година.
Спестяването на енергия се очаква да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с 3 274 453 тона СО2 (въглероден диоксид). В мотивите от Министерството на енергетиката пишат, че извършената оценка на стратегията показва необходимостта от значителните инвестиции – над 4 млрд. лв. до 2030 г., за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградния фонд. Това налага разработваните политики, финансови инструменти и програми да бъдат ориентирани към мобилизирането на частен капитал и повишаване осъзнатото търсене на енергоефективни услуги при добра информираност за всички ползи от това.
