Резкият спад в цената на CO2 в ЕС, причинен от високите стойности на енергията и политическата несигурност, рискува доверието в пазара на въглеродни емисии и може да се превърне в пречка за индустриалната декарбонизация на блока, пише Euractiv.
Цената на квотите за CO2 по схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) е намаляла почти наполовина за една година. Цената на тон CO2 падна от 95 евро през февруари 2023 г. на 52 евро през февруари тази година.
Това са тревожни сигнали, като се има предвид, че цената на въглерода беше въведена, за да насърчи структурната декарбонизация, като даде на бизнеса дългосрочна перспектива – ефект, който обаче резкият спад може да обърне с главата надолу.
Производителите на нисковъглеродна енергия бият тревога: цените трябва да се повишат, за да се декарбонизира икономиката, като се направи използването на въглеродна енергия по-малко конкурентноспособно.
Ниските цени на CO2 забавят декарбонизацията на електроенергийния сектор: електроцентралите, работещи с въглища, произвеждат повече от електроцентралите, работещи с газ, които отделят по-малко вредни емисии“, смята Марион Лабатут, директор по европейските въпроси във френската държавна компания EDF.
И ако въглеродните цени останат ниски и приходите са по-ниски от прогнозираните, Комисията може да увеличи обемите квоти за CO2, които да бъдат продадени през 2025-2026 г., което ще доведе до по-нататъшен спад на цените на CO2. Най-малкото Комисията трябва да оцени въздействието на тази мярка върху пазара на CO2 и да избягва пускането на още повече квоти на пазара, тъй като в допълнение към декарбонизацията, публичните финанси могат да бъдат силно засегнати“, добавя тя.
Според Лабатут държавите от ЕС са длъжни да насочат част от приходите си от продажбата на въглеродни квоти, за да насърчат зеления преход. А ако цените на въглеродните емисии постоянно остават под прогнозите, то публичните средства ще трябва да запълнят недостига на финансиране.
Има и доволни
Въпреки това, не всички заинтересовани страни в индустрията са толкова притеснени.
По-високите цени на въглеродните емисии в ЕС също могат да увеличат риска от изтичане на въглеродни емисии и инвестиции, което означава загуба на пазарен дял в ЕС и преместване на производството извън Европа, без непременно да се защити климатът“, се казва в изявление на Асоциацията на химическата индустрия в ЕС Cefic.
На свой ред, ниските цени на въглерода ще намалят риска от изтичане на бизнеса – процес, в който компаниите напускат Европа, за да произвеждат по-евтино другаде, като същевременно отделят същото количество CO2.
Както Cefic, така и европейската стоманодобивна индустрия продължават да залагат на публични средства, изплащани чрез контракти, известни като „Договори за въглеродни емисии за разлика“. Тези договори създават по-висока, изкуствена цена на CO2, за да направят инвестициите в чисти производствени методи по-привлекателни.
Cefic също така подчерта необходимостта от комбинация от дългосрочен ценови сигнал, благоприятни условия за внедряване на нисковъглеродни решения и пазар за нисковъглеродни продукти.
Какво причинява спада?
Според Матиас Бък, европейски директор в мозъчния тръст Agora Energiewende, цената на квотите за емисии е резултат от търсенето и предлагането.
От страна на предлагането има много квоти в обращение“, казва той.
През 2022 г. ЕС се съгласи да пусне в обращение допълнителни 20 милиона сертификата за 1 милион тона CO2, за да финансира отказването на блока от руските изкопаеми горива.
От страна на търсенето, лекият растеж в Европа и повишаването на цените на енергията намалиха потреблението на изкопаеми горива и следователно необходимостта от използване на квоти“, добавя Бък.
Почти половината от емисиите в ETS на ЕС традиционно се купуват от промишления сектор, който е възпрепятстван от високите цени на енергията и политическата несигурност.
Причината, поради която в момента не виждаме много купуване, което би тласнало цените нагоре, е, че многогодишните инвестиции и спекулациите в момента са ограничени от финансова и стратегическа гледна точка“, казва Михаел Пале, експерт по ETS в Потсдамския институт за въздействие върху климата.
За Пале колебанията на инвеститорите в декарбонизирана енергия може да се обяснят и с нарастващия политически натиск срещу климатичните амбиции на ЕС.
Пазарното поведение е в съответствие с фокуса върху краткосрочните основи, потенциално подсилени от спекуланти, които продължават да залагат на падащи цени. Проблемът е преди всичко, че за много проекти, включително тези, които кандидатстват за обществена подкрепа, цената на тон CO2 трябва да бъде параметър, който определя нормата на възвръщаемост на инвестициите за декарбонизация“, отбелязва той.
В дългосрочен план, между възстановяването на европейската икономика и намаляването на броя на квотите в обращение, моделирането показва, че цената на тон въглерод през 2030 г. трябва да бъде в диапазона между 90 и 190 евро.
Според прогнозите, количеството емитиран CO2 през 2026-27 г. трябва да бъде почти същото като днес. Като се има предвид задължителният спад в наличността на лицензи, пазарът може отново да стане стеснен до количество от няколкостотин милиона тона разрешителни за CO2.
