Ако Европейският съюз иска да постигне енергиен суверенитет, той трябва да ускори развитието на възобновяема енергия и термопомпите, вместо да се обвързва с внос на нов газ, се казва в нов доклад на Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), цитиран от Евронюз.
Мозъчният тръст твърди, че разширяването на вятърната и слънчевата енергия и термопомпите е най-ефективният дългосрочен отговор, като изчислява, че през 2024 г. тези технологии са заместили 8,8 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG) – приблизително еквивалентно на две трети от вноса на катарски LNG в ЕС през тази година.
Според проучването, ако блокът постигне съществуващите си цели за внедряване през следващите пет години, търсенето на газ може да спадне с около 25% до 2030 г., спестявайки два пъти обема на LNG, който Европа потенциално би могла да внесе от Катар.
„IEEFA изчислява, че постигането на целите на ЕС за инсталиране на поне 4 милиона термопомпи, 75 GW слънчева и 22 GW вятърна енергия годишно през следващите пет години може да намали търсенето на газ с около една четвърт до края на 2030 г.“, пишат авторите.
Те твърдят, че макар ЕС успешно да намали зависимостта си от руския газ след началото на войната в Украйна, блокът е заменил една уязвимост с друга, като рязко е увеличил вноса на LNG, главно от Съединените щати и Катар.
„Заместването на руски газ с втечнен природен газ от други страни просто измества зависимостта на Европа към различни доставчици, които са уязвими към собствените си геополитически рискове“, пише още в анализа.
Вносът на LNG в ЕС се е увеличил с 84% между 2021 и 2025 г., оставяйки блока изложен на геополитически сътресения, като например скорошните щети по експортните съоръжения на Катар и напрежението в Ормузкия проток.
Проучването предполага, че ЕС трябва да се стреми да елиминира нуждата от вносен газ и да удвои усилията си в областта на възобновяемите енергийни източници като основен отговор на климатичния и енергиен преход, твърдейки, че те са станали централни за енергийната сигурност, тъй като геополитическото напрежение продължава да заплашва световните пазари на газ.
Мозъчният тръст подкрепя последните амбиции на Европейската комисия за електрификация, като същевременно одобрява възобновяемата енергия и термопомпите като стратегически активи за сигурност.
Нарастващото предимство на Китай
Анализът на IEEFA обаче се основава на оптимистични предположения, че ЕС ще постигне амбициозните цели за внедряване на възобновяеми енергийни източници и термопомпите и ще продължи да инвестира сериозно в електрически мрежи – дори ако финансирането за обновяване на енергийната инфраструктура на блока е спорна част от текущите политически разговори.
Целите на ЕС за чиста енергия изискват възобновяемите енергийни източници да съставляват поне 42,5% от потреблението на енергия в блока до 2030 г., с амбициозна цел от 45%, което подкрепя обвързващата му цел за климатична неутралност до 2050 г.
Чистата енергия обаче е представлявала 26,2% от потреблението на енергия в ЕС през 2025 г., което все още е доста под целта на блока.
Освен това, проучването не оценява бариери като забавяне на разрешителните, високата цена на термопомпите, претоварване на мрежата и политическа съпротива, които биха могли да забавят прехода.
Налице е и въпросът с Китай. Неотдавнашен анализ на Oxford Economics твърди, че енергийната криза в Европа, причинена от войната на САЩ и Израел срещу Иран, създава голяма стратегическа възможност за Пекин.
Годините на индустриална политика дадоха на китайските фирми доминираща позиция в световното производство на слънчеви панели, батерии, електрически превозни средства, компоненти за вятърни турбини и термопомпи, което позволява на азиатската страна да овладее голяма част от инвестициите, вливащи се в енергийния преход.
Според мозъчния тръст, китайският износ на технологии за чиста енергия вече се е ускорил след конфликта, особено към Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
„Последните технологични и геоикономически развития засилиха възхода на Китай като първата електродържава в света“, се казва в проучването.
Възникващият термин „електродържава“ описва страна, чието геополитическо влияние произтича не от запасите от петрол и газ, а от контрола върху технологиите, производствения капацитет и критичните вериги за доставки на минерали, необходими за електрификацията. Това контрастира с традиционните „петродържави“ като Русия и производителите от Персийския залив, чието влияние зависи от износа на изкопаеми горива.
В крайна сметка докладът предупреждава, че докато Европа се бори да сложи край на една зависимост, тя рискува да попадне в друга – дори когато страните от ЕС намаляват излагането си на нестабилни пазари на изкопаеми горива по-бързо, отколкото някога се смяташе за възможно, те биха могли да станат все по-зависими от китайското производство и вериги за доставки.
