Възлагането на обществени поръчки е процес, при който публичният сектор закупува стоки и услуги от различни доставчици, с цел подпомагане на изпълнението на публични политики и предоставяне на услуги на гражданите. В този процес правителствата търсят ефективност и рентабилност.
Според ОИСР обществените поръчки представляват около 12% от БВП. Предвид значителните икономически дейности и взаимодействието с различни доставчици, публичните агенции също трябва да са наясно с рисковете за човешките права във веригите за доставки. Разпознавайки тези рискове, те могат да изискват от доставчиците си да идентифицират основните рискове за човешките права като модерно робство, дискриминация, детски труд, безопасност на работното място, както и да се справят с тях и да предоставят подходящи средства за защита. По същество това означава, че публичните агенции носят отговорността да зачитат правата на човека в държавните вериги за стойност, като гарантират, че доставчиците им не нарушават правата на човека.
Цифровизацията на обществените услуги
Цифровизацията на обществените услуги, особено в областта на образованието, здравеопазването и транспорта, включва закупуването на различни цифрови решения, което прави държавите и най-големите купувачи на тези услуги. Чрез осигуряването на цифровизация на тези услуги се осигурява достъп и улеснение на обществото до основни услуги, което от своя страна допринася към правителствата да изпълняват своите задължения за правата на човека.
От друга страна, съществуват сериозни опасения относно нарушенията на правата на човека при предоставянето на тези услуги чрез нарушаване на правото на неприкосновеност в случаи на масово наблюдение, дискриминация, детски труд или ограничаване на правото на свобода на изразяване. Ето защо е важно да се обърне внимание на рисковете върху правата на човека във всеки етап от процеса на цифровизацията на обществените услуги – от началото на проекта до доставките и внедряването на технологията.
Прилагане на устойчиви практики в процеса на обществени поръчки
В цикъла на осъществяване на обществени поръчки, отделите пряко работещи с купуването на стоки услуги, биха могли да приложат различни инструменти, но това зависи и до колко го позволява националното законодателство, което урежда този режим.
Нуждата от прилагане на инструменти и прилагането на устойчиви практики в процеса на обществени поръчки води и до различни секторни инициативи, които търсят яснота и уеднаквяване на изискванията, като някои от примерите са: Swedwatch, подобряване на трудовите условия и правата на работниците, работещи в производството на хирургически инструменти в Пакистан, в сферата на здравеопазването; Sweatfree Purchasing Consortium е инициатива, която се стреми да намали изкупуването на дрехи от малки и нерегулирани цехове за производство, където служителите получават ниско заплащане и работят в застрашаващи живота им условия; Electronics Watch се стреми да защити трудови права на всички работници, работещи във веригите за доставки в електронната промишленост.
Въпреки че тези инициативи се съсредоточават върху обмена на добри практики, разработване на инструменти и обучения, все още има нужда от по-строго прилагане на процеса на надлежна проверка на правата на човека, както е посочено в Ръководните принципи на ООН за правата на човека и бизнеса.
Правителствата в своите практики за закупуване биха могли да зачитат правата на човека, да изпълнят своите задължения и да дадат пример на други компании. Съществува противоречие между практиките в прилагането на обществените поръчки и закупуване на стоки и услуги за публичния сектор, където има минимални изисквания за зачитането на правата на човека.
От друга страна изискванията към доставчиците и частните компании се повишават чрез различни регулации. Противоречието може да бъде премахнато чрез нов диалог, при който процесът за възлагане на обществени поръчки включва зачитане на човешките права, ангажиране с различни заинтересовани страни и подкрепа на отговорни вериги за създаване на стойност.
