Директивата за пластмасови продукти влезе в сила в ЕС през 2021 г. Жизненоважни теми са мерките към днешна дата и алтернативите на пластмасовите кутии за еднократна употреба. На въпросите, които буди директивата отговарят Евгения Ташева, МОСВ, ИАОС и БАХБ.
Какво е положението в България?
Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която пренася европейската директива в българското законодателство е факт от ноември 2021 г. Въпреки че в наредбата има задължение ИАОС да направи публичен доклад относно изпълнението на целите (чл. 30, ал. 3), такъв към момента липсва, поради което е трудно да направим заключения доколко у нас са били успешни мерките за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба”, посочва Евгения Ташева от За Земята.
Екипът на esgnews.bg се обърна към ИАОС, за да отговори защо има липса на публичен доклад. Отговорът на ИАОС е, че отчитането започва от 2023 година за отчетната 2022 година.
Предвид гореспоменатите срокове за предоставяне на информацията, необходима за изготвяне на доклада по чл. 30 ал. 2 от Наредбата към настоящия момент същият не изготвен”, посочва ИАОС.
Казусът с рециклирането и депозитните системи
С въвеждането на директивата се очаква да се поставят маркировки върху ежедневно използвани изделия каквито са цигарените кутии и чашки за топли напитки. Според Евгения Ташева това не предотвратява изхърлянето им извън определените места.
Наблюденията на екипа на екологично сдружение За Земята от одит на крайпътни отпадъци, извършен през месец ноември 2022 г. показа значително наличие на цигарени кутии и т.нар. „картонени“ чаши за кафе, носещи задължителната маркировка, наред с пластмасовите бутилки, които са най-много”, посочва Евгения Ташева
Навиците на българският потребител може да представляват проблем за изпълняването на една от целите на директивата. Директивата определя ниво на събиране от 90 % и рециклиране на пластмасови бутилки за еднократна употреба до 2029 г. Над 85 % – 90% събиране на пластмасови бутилки вече се постига в страните въвели депозитна система, адресира Евгения Ташева. При нея начислената при покупката на бутилирана напитка малка сума се получава обратно при връщане в магазин. Такива потребителски навици са създадени в Германия, Швеция, Литва, Финландия и други.
В България процесът по въвеждане на депозитна система започна с предишното редовно правителство, като беше сформирана работна група, в рамките на която всички главни засегнати страни подкрепиха депозитната система, но процесът стихна след месец юли 2022 г.” според Евгения Ташева.
Според нея ако МОСВ продължава да бави процедурата за изследване, върху което да се изгради законодателната рамка за национална система за възвръщаем депозит върху пластмасовите бутилки и останалите видове опаковки от напитки, българските производители на бутилирани напитки едва ли ще имат шанс да спазят в срок задълженията си за обратно приемане на пластмасови бутилки.
Събирането на пластмасови бутилки чрез поставените контейнери из зелените площи не представляват вариант, който да доведе до желания резултат. Според Евгения Ташева контейнерите стоят почти празни, а съдържанието им е най-разнообразно и далеч не включва само пластмасови бутилки.
Този начин на събиране няма да постигне по-голяма събираемост от досегашната система поради липсата на различен стимул, както и ограничения обхват на специалните контейнери – само в паркове и градини на големи градове.”
Тя спряга, че използването на определен процент рециклирана пластмаса в новите бутилки също е задължение на производителите според наредбата. Така събраните бутилки няма да отговарят и на строгите изисквания за чистотата на рециклираните материали, влагани в опаковки, предназначени за храна или напитки.
Депозитните системи са работещо решение за рециклирНВ на пластмасата, кога ще намерят ли място в България?
МОСВ: С публикуването на 30.11.22г. от Европейската комисия на предложение за Регламент на Европейският парламент и на Съвета относно опаковките и отпадъците от опаковки, за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2019/904 и за отмяна на Директива 94/62/ЕО се предвижда подкрепа за въвеждане на депозитна система и включването на минимални изисквания към нея. Сроковете за въвеждане са средно 2 години. Това е периодът от започване на анализиране и избор на конкретните параметри на системата, през законодателните промени, до избора на оператора и стартирането на работата на депозитната система.”
Изминала е повече от година след налагането на новите правила в ЕС, но все още се доставя храна в пластмасови кутии. Защо?
МОСВ:Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, бизнес операторите, които използват определени пластмасови продукти за еднократна употреба (ППЕУ) по Приложение No1, част A, за пълнене с храни, включително напитки и готови ястия, на мястото на продажбата на краен потребител, прилагат мерки за намаляване на тяхното потребление. Разпоредбите на чл. 4, ал. 3 посочват, че е необходимо лицата по ал. 1 да осигуряват алтернативни варианти, заместващи ППЕУ по Приложение No1, част A, в това число използване на съдове за многократна употреба на мястото на към момента на продажба.
Евгения Ташева: Еднократните пластмасови кутии за храна са актуален казус в момента, тъй като от началото на годината виждаме как търговски обекти започват да таксуват по 20 стотинки на кутия, но без да предлагат възможността на клиентът да донесе собствена кутия. Приложена по този начин, се подкопава смисълът на мярката, тъй като в европейската директива много ясно се казва, че насърчаването на използването на собствени съдове за храни и напитки е сред мерките за намаляване на използването на еднократни пластмаси. Изглежда у нас има разногласие между институциите по въпроса, поради което има пречки за пълноценното намаляване на излишната пластмаса при потреблението на свежи храни и напитки. Любопитно е какви са изискванията за хигиена и безопасност на храните, които не позволяват да се използва собствена кутия или чаша при покупка на свежи храни и напитки – това биха могли да разяснят от БАБХ и РЗИ, както и МОСВ. Резултатът от половинчатата мярка е, че в момента клиентът няма избор освен да плати 20те стотинки и после да изхвърли поредната пластмасова кутия – очевидно е, че по този начин няма да намалим броя на пластмасовите отпадъци.
Какви са изискванията за хигиена и безопасност на храните, които не позволяват да се използва собствена кутия или чаша при покупка на свежи храни и напитки?
Използването на клиентски съдове не съответства на изискващ законодателството в областта на безопасността на храните и съществено повишава риска от замърсяване на храните и възникване на здравословни последици както и за персонала на търговските обекти, така и за всички потребители.
Кутиите за многократна употреба, изглеждат като работещо решение. Може ли да се очаква промяна в изискванията за хигиена и безопасност на храните?
На вторият въпрос БАХБ посочи, че няма обществена или официална информация, чрез която да отговори.
Недоволни потребители
От 2023г. се въвежда задължително таксуване на пластмасови кутии за храна. В социалните мрежи и медийното пространство се заформи вълна от недоволство. Сдружението “Ние, Потребителите” призовава потребителите да използват забранените по закон кутии за многократна употреба.
Таксуването за пластмасови кутии се практикува дори, когато потребителят не е получил такава. Това провокира организацията да призове повече граждани да изискват да използват своите кутии за многократна употреба.
При искане на коментар от организацията, бе получен следния отговор:
Нашето проучване показа, че в повечето държави, в които практиката за използване на съдове за многократна употреба, се прилага, инициативата за това е била на корпорациите и бизнесите.Има примери и за активно участие на правителствата и местните власти. Напр., в Италия, още когато през 2019 г. Директивата за намаляване употребата на пластмаса беше приета, са направени промени в националното законодателството – добавен е текст, който изрично допуска кутии на клиенти при условие, че са чисти, здрави и с капаци и т.н. и предвижда възможност продавачът да откаже продажбата, ако не отговарят на поставените условия.”
Организацията спряга, че в много държави общините са домакини на събития, в които се насърчава употребата на многократни съдове при продажбата на храна и напитки по време на инициативи като състезания, турнири, културни мероприятия и др.
Другият метод за промяна може да включва е натиск от страна на потребителите, които са екологично ориентирани.
И в България вече има много такива граждани. У нас, след повдигането на темата, много хора с настояване пред търговците успяха поне да постигнат това – за храни, за които не е належащо да бъдат поставяни в тези пластмасови кутии за еднократна употреба, като маслините например, да ги получават в пликче и таксата от 20 ст. да се сторнира на касата. Но това е първата, малка стъпка.”, споделят още от организацията Ние, Потребителите.
Според екипът следващата по-голямата стъпка трябва да отведе България към реалното изпълнение на целта на Директивата.
Ако има действащо законодателство, което не допуска въвеждането на алтернативи, то как би могло да се промени, за да се изпълнява в цялост въпросната наредба? Планираме среща с министъра на екологията, за да го попитам като гражданин, да се запозная с неговото мнение и да обсъдим възможностите.”
Прочетете още:
Даниел Костов: Европа ни залива с добри примери за рециклиране, но ние не гледаме в тях
