Информация, иновации и инвестиции са ключът към трансформацията на бизнеса към по-устойчиво бъдеще. Това бяха посланията на участниците в първата панелна дискусия “Bridging the green gap” по време на форума “ESG &FRIENDS 2024”, организиран от първата специализирана медия за популяризиране на ESG в България ESGnews.bg. Форумът се проведе в хотел Хилтън София на 27 февруари под мотото „Re-position, Re-think, Re-grow“.
Камелия Славейкова, председател на Съвета на директорите на Shell България, обясни, че не е лесно да се дефинира този дефицит или пропаст, който наистина съществува.
В момента има повече въпроси отколкото отговори по темата за ESG, като например къде се стремим да бъдем и къде сме в момента. ЕС си поставя за цел до 2050 г. да се постигне климатична неутралност, но за всички е ясно, че светът изостава в тази цел и има нужда от по-активни и спешни действия.
Тя посочи, че Shell се сблъсква с предизвикателствата на променящия се свят и променящата се енергийна система. Стратегията на компанията за устойчиво развитие Powering Progress (Ускоряване на прогреса) стартира през 2021 г. и цели Shell да стане енергийна компания с нулеви нетни емисии до 2050 г. През 2022 г. успява да намали емисиите от собствените си операции с 30% спрямо 2016 г. на нетен принцип, а до 2030 г. иска да постигне 50%.
Когато говорим за глобалната енергийна система, всички сме наясно, че в момента тя се намира в процес на преход. Повече от 80% от енергийния микс се дължи на изпкопаеми горива. Светът се стреми до края на века да се постигне енергийна система, основаваща се на възобновяеми енергии и на ядрена енергия, а до 2050 г. да стигнем до нулеви нетни емисии. Това е доста амбициозна цел”, поясни Камелия Славейкова.
Тя допълни, че Shell формулира два свои сценария като подчерта, че сценариите не са прогнози, предписания или стратегии на Shell, а изследват какво би могло да се случи в света. Единият е по-оптимистичен и в него се смята, че към края на века ще се постигне 4% дял на нефт и газ в енергийната система. По-малко оптимистичният сценарий е 16%.
Дали е пропаст или дефицит, това е сериозно предизвикателство. Основното послание е, че всички трябва да се включим в този процес, който изисква сътрудничество на всички заинтересовани страни. Как това ще се случи? Има нужда от спешност. Очакванията са, че компаниите, които вече правят нещо, ще трябва да ускорят своите усилия. Тези, които не правят нищо, ще обмислят нуждата да се ангажират, защото това е пътят напред и няма време за отлагане. Важно е да се приложи балансиран подход. При запазване сигурността на доставките е важно светът да не демонтира съществуващата и работеща система по-бързо от изграждането на новата или бъдещата енергийна система. Нещата трябва да вървят паралелно”, подчерта г-жа Славейкова.
Според нея е изключително важно да имаме проактивен подход.
Повечето от нас са засегнати от директивата и ще трябва да изготвят отчети, но е важно не само да отговаряме на условията, но и да правим нещо повече, да имаме допълнителен принос. Ключът за всичко това са иновациите. Те могат да помогнат да се подобри ефективността, да се намалят разходите, да се разкрият нови бизнес модели. През последната година Shell инвестира около 1 млрд. долара за иновации и 41% от тях са насочени към декарбонизация. Изключително важно е да можем да комуникираме това, което правим. Ясната, точна и прозрачна комуникация както вътре в компанията, така и навън, е изключително важна”, поясни тя.
Каква ще бъде енергийната система на бъдещето, зависи от търсенето и предлагането, от регулаторната рамка и от всички нас, които ще имаме принос към този процес.
Дефицит на устойчиво поведение
Доц. д-р Милена Ангелова, Главен секретар на АИКБ, заяви, че според нея дефицитите те могат да бъдат преодолени.
Дефицитите стават все по-силни, това са климатичните промени, които вече са тук. Отдавна се говори за тях, но направеното не е достатъчно. Който е имал съмнение, че климатичните промени са реалност, последните няколко години доказват, че това е така. Промените, свързани с водните ресурси, са изключително сериозни и притеснителни”, заяви доц. д-р Милена Ангелова.
Според нея в световен мащаб имаме дефицит на устойчиво поведение.
Моите комплименти към ESGnews.bg, които помагат това да се промени в България и предоставят инфорамция, която е много навременна и важна. Имаме дефицит на климатична дипломация. Европа трябва да води в това отношение, тъй като Китай за поредна година увеличава своите инвестиции. Имаме и дефицит на инвестиции в световен мащаб. На КОП стана ясно, че трябват 4 трлн. долара годишно, за да се адресират климатичните предизвикателства. В България инвестициите намалявват постоянно от 2020 г. насам с 20 млрд. годишно.
Доц. д-р Милена Ангелова посочи, че изискванията вече са тук, но има и дефицит на яснота в тях.
Стандартите закъсняха доста и компаниите все още не са наясно какви данни трябва да събират. Малките компании чуха за първи път през миналата година, че директивата ще важи и за тях, тъй като те са част от веригите за доставки. Те имат нужда от големите компании.
Тя се обърна с призив към големите компании да помагат на малките.
Нека големите да помогнат на малките. Помогнете им да разберат какво трябва да направят и най-вече какви данни те трябва да започнат да събират отсега.
Стандартите за нефинансово отчитане съдържат 1100 информационни единици, от които 176 са задължителни и почти 300 доброволни.
За МСП няма време за губене и за да могат да отчитат, трябва да направите нещо. Има 12 области, в които могат да се направят тези неща и трябва веднага да започнете събирането на данните.
Регулаторните и държавни органи също имат съществена роля. Ако те не помогнат на малкия и средния бизнес, той ще падне в зелената пропаст, защото не знае какво да направи, а информацията ще му бъде поискана от вчера за днес. Тези предприятия са 99% от българския бизнес.
Последното ми послание е да членувате в различни обединени организации. Това ще ви даде по-голям одстъп до информация”, каза още доц. д-р Милена Ангелова.
Как да запълним празнината с данни?
Стандартите внесоха доста смут и страх при приемането на директивата от ЕС. От началото на тази година тя е в сила за големите компании, като този обхват ще се разширява с всяка следваща година. От две до четири години малките компании ще трябва също да докладват”, заяви Евгения Троанска, която от юли 2023 г. представлява SGI Europe в EFRAG.
Тя припомни, че имаме 12 стандарта и 1100 изисквания за докладване, залегнали в тези стандарти.
Това не означава, че всяка компания трябва да докладва по всички изисквания, но трябва да направи анализ, за да разбере какво да докладва. Има още два вида стандарти, които в момента са в процес на приемане – стандарт за публичните МСП, който е с намалени изисквания за докладване, но 50% от тези 1100 са залегнални в него. Стандартът, който е от особен интерес за всички МСП, е т.н. доброволен стандарт за отчитане на устойчивостта. И това е стандартът, който е създаден от ЕК да помогне за преодоляване на дефицита. Той е много важен и е в процес на консултация. Води се публична дискусия в момента и всякаква обратна връзка по него до месец май ще бъде много полезна.
Евгения Троанска посочи като основно предизвикателство дефицитът на данни.
Всички се фокусираха върху тези отчети, но ние трябва да се върнем една крачка назад и да се анализира имаме ли какво да отчетем, какво сме направили до момента. Обхватът на изискванията за оповестяване е много голям и затова е важно да се направи хубав анализ на съществеността и да се фокусираме върху няколко теми за устойчивост, които са важни за нас.
Как ще измерваме?
Не всички компании имат капацитет за количествените измерители, които трябва да бъдат включени в тези доклади. Европейските стандарти също така са първите, които изискват толкова детайлна информация за нашите контрагенти – за основни доставчици, клиенти, други заинтересовани страни. Трябва отсега да се мисли как ще се събере тази инфорамция. Не можем да съберем за всички доставчици цялата тази информация, трябва да има приоритети и в този процес”, посочи Евгения Троанска.
Тя допълни още, че ще има изискване тези доклади да бъдат одитирани.
Това ще започне от следващата година. Разговаряла съм с много одиторски компании, големи и по-малки и те също не са готови и имат нужда от преквалификация и от много обучения. За хората, които изготвят отчети, искам да кажа, че на сайта на EFRAG има много полезни съвети, които са фокусирани върху тези основни предзвикателства, като например как да направим анализ на двойната същественост, на веригите за доставки и др.
Предизвикателствата са за всички и ще вървим заедно по този път с много помощ и много взаимодействие, обобщи модераторът на панела деканът на Стопански факултет на СУ “Св. Климент Охридски” доц. д-р Атанас Георгиев.
