Ирландия ще гласува днес, на Международния ден на жената, за замяна на конституционните препратки относно важността на “живота на жената в дома”, последният опит за актуализиране на нейния социално консервативен основополагащ документ от 1937 г., съобщава Reuters.
Докато социалната промяна в някога дълбоко католическата нация стимулира премахването на забраните за аборти и еднополови бракове, конституцията съдържа клауза, която признава, че „със своя живот в дома жената дава на държавата подкрепа, без която общото благо не може да се постигне“.
Ирландският премиер Лео Варадкар представи гласуването, което умишлено се провежда на Международния ден на жената, като шанс да се изтрият някои „много старомодни, много сексистки изказвания за жените“.
Все пак някои активисти и групи за застъпничество за хора с увреждания се противопоставиха на предложението на правителството да се замени формулировката с език, признаващ грижите в семействата, тъй като не поставя по-голямо правно задължение върху държавата да подкрепя онези, които дават или получават грижи.
Мястото на жената е там, където тя иска, и нищо по-малко не е приемливо в нашата конституция“, казва Орла О’Конър, директор на Националния съвет на жените в Ирландия, докато агитира за вот с „да“ в центъра на Дъблин в сряда.
Втората клауза, която трябва да бъде заменена, гласи, че държавата „трябва да се стреми да гарантира, че майките няма да бъдат задължени поради икономическа необходимост да работят, за да пренебрегнат задълженията си в дома“.
Всъщност до 1973 г. самотните жени в Ирландия трябвало да напуснат работата си, след като се омъжат, а омъжените жени били дисквалифицирани от кандидатстване за свободни работни места.
Очаква се мнозинство да подкрепи предложението
Проучванията на общественото мнение седмица преди гласуването показват, че мнозинството ще подкрепи предложението, и второ, което разширява определението за семейство в конституцията, за да признае „трайни връзки“, като съжителстващи двойки и техните деца.
Въпреки това, кампания, която изглежда не ангажира електората, рискува ниска избирателна активност, която в миналото е увеличила дела на хората, гласуващи за статуквото. Анализаторите го сравняват с референдум от 2012 г. за защита на правата на децата, който преминава с по-малко от очакваното, тъй като само 33% от имащите право на глас гласувахт. Избирателната активност била почти два пъти по-висока от гласовете през 2015 г. и 2018 г. за разрешаване на еднополовите бракове и либерализиране на ограничителните закони за абортите.
Много участници в кампанията, които се противопоставиха на изменението относно ролята на жените в обществото, твърдят, че предложената формулировка за замяна – казвайки, че държавата трябва да се “стреми” да подкрепя предоставянето на грижи – ще закрепи грижите като частна отговорност, а не като държавна.
Убеден съм, че сексисткият, вреден език на член 41.2 ще бъде коригиран в бъдеще. Не съм толкова уверен обаче, че едно бъдещо правителство ще поправи продължаващия ни неуспех да се ангажираме да подкрепяме общественото благо на грижите – в семействата и общностите“, казва професор Сиобхан Мълали, директор на Ирландския център за човешки права в Юридическия факултет на Университета в Голуей.